Историята на PANIKA

PANIKA – Шумът, който не можеш да заглушиш.

Не съм дизайнер. Или поне не съм се събудил такъв.

Израснах в североизточна България, в един от онези малки градове, където всеки ден прилича на предишния. Където панелките дишат с тебе, където бетонът не е просто пейзаж, а фон за живота ти. Нямаше модни магазини. Нямаше “лукс”. Имаше „децата пред блока“. И една улична иерархия, в която или си някой – или си никой.

 

Бях на 10. Малък, крехък, но пълен с мечти. Играех с останалите деца, уж като техен приятел. Но се обличах… различно. Не защото исках. А защото просто това имах. И това беше достатъчно, за да започнат подигравките. Прости, но дълбоки... Смееха се на това как съм облечен. На това как изглеждах. Беше като невидим юмрук, който те удря право в гърдите. Не те боли веднага. Но после – остава завинаги… 

 

Не споделих с никого. Просто тогава, нещо в мен прещракна. Разбрах, че никога повече няма да позволя някой да ми се смее заради това как изглеждам. Точно там, между прашната улица и миризмата на тийнейджърски комплекс, се роди фикс-идеята – ще се обличам така, че да ме запомнят. Ще изглеждам така, че никой повече да не ме постави под съмнение. 

 

С времето започнах бизнес с маркови дрехи. Имах възможността да докосна истински шедьоври – Moncler, Stone Island, CP Company, Ralph Lauren и много други. Хората виждат само логото, цената. Но аз гледах друго. Аз изучавах. Как е ушит шевът. Колко милиметра е разстоянието между копчетата. Как пада яката. Как се усеща материята на допир. Аз не просто продавах дрехи – аз влизах в съзнанието на хората, които са ги създали. Сякаш с всяка дреха, която мина през ръцете ми, чертаех пътя към моята собствена.

 

Паралелно с това намерих и моят спътник в живота – човек, с когото сме заедно още от деца. От самото начало той беше неотлъчно до мен. Помагаше във всичко, свързано с изграждането на PANIKA. Стоеше с мен до 4–5 часа сутринта, рисуваше дизайните, мислеше как ще изглежда всяка дреха, какъв ще бъде шевът, какво ще излъчва силуетът. Дори в моментите, когато нямахме пари да платим на шивачите, а сезонът натискаше и трябваше да изкараме нова колекция – той беше там. Без да се оплаква. Без да се предава. Днес работим заедно, ден след ден, за да развиваме PANIKA и да я превръщаме в нещо по-голямо от нас самите.

 

И така се роди PANIKA STUDIO. PANIKA не е име, което просто звучи добре. PANIKA е онзи вътрешен глас, който никога не замлъква. Онзи шум от миналото, който се превръща в сила. PANIKA е бранд за хора, които са били отписани. За онези, които някой е подценил. За онези, които никога не са се вписвали – и никога не са искали да го правят.

 

Нашите дрехи са създадени с една мисъл – да се отличиш, без да викаш. Да говориш, без да кажеш нито дума. PANIKA е за онзи, който не забравя откъде е тръгнал, но никога не иска да се върне там. За този, който не търси приемане, а въздействие. За хората, които се носят така, както се чувстват – на ръба. Наистина. Истински.

 

И така, една детска травма стана основа за създаването на бранда. Това, което започна като болка и унижение, с времето се превърна в източник на сила и вдъхновение. Това, което започна като слабост, стана основата на всичко.

 

Не всяка болка е заради нещо лошо. Понякога тя е просто старт за нещо по-голямо. Не всичко, което ни подтиска, ни убива. Може да бъде огън, който ще ни запали. И да – понякога трябва да бъдеш разбит, за да се построиш отново. Защото не всяка рана е само болка. Някои от тях създават нещо ново.